Стефан Димитров- да бъдеш БУДЕН на 24-ти май

Стефан Димитров

Стефан Димитров не е експерт по чистотата на въздуха, но е жител на София и заедно със семейството и приятелите си всеки ден диша мръсен въздух. В същото време Общината всяка година замерва качеството на въздуха и твърди, че нивата са в рамките на нормалното. Това не е нормално и Стефан взима нещата в свои ръце.

Civi се свърза с него, за да разберем как се пробужда гражданския дух и къде е мястото на активния гражданин в днешното общество.

С.Д.: Говорим за два различни модела на общество. Този, в който живеят активни граждани и другия, в който хората очакват просто нещо да им се случи. Аз лично предпочитам да живея в първия тип общество, защото вярвам, че активните граждани са коректив на трите власти, така както е устроена всяка една съвременна демокрация. Вярвам, че трите независими една от друга власти, четвъртата власт в лицето на медиите плюс гражданското общество са формулата за една работеща демокрация.

Това е универсална дефиниция и тя работи в страните, където има граждани, които не допускат своеволия от страна на властите; медии, които са коректив на опитите за обяздване от страна на властта и разбира се, работещи законодателна, изпълнителна и съдебна власт.

Кои са най-големите трудности пред съвременния будител, заспал ли е българския народ?

С.Д.: Много от елементите на работещата демокрация са залиняли през последните години. И докато в началото на 90те години надеждата на всички беше в изграждането на чисто на ново общество, то по-късно видяхме, че всички тези, които разполагаха с политическите и икономически лостове не допуснаха това да се случи. Към днешна дата границите между властите са размити, това не е добре за демокрацията. От 2009г. Насам българската журналистика пропадна в класацията за свободни медии. Гражданското общество в никакъв случай не е на нивото от края на 80-те и началото на 90-те години. Сякаш сме се върнали още назад във времето в 70те години, когато всички знаят истината, но никой не се осмелява да я каже на глас. Всеки знае, че средата е отровна в буквален и преносен смисъл, но нямат куража да изразят собственото си мнение. Това сравнение го направих, за да ви покажа, че нещата наистина не са розови.

Ще ви дам пример със ситуацията в САЩ. Там има един президент, който идва от света на бизнеса. Той никога не е имал началник, не се е отчитал на никого, но сега попада в среда, където трябва да действа по различен начин. Някои от неговите действия са напълно позволени в бизнеса, но като държавен глава той трябва да се съобразява с един мощен коректив в лицето на институциите на зряла демокрация и на гражданското общество. Те могат да му търсят сметка и да го възспират. Този коментар няма политически отенък, просто искам да покажа как една зряла демокрация има своите работещи институции, разделение на властите, има механизми, които спират нейното преобразуване в нещо друго, такова, каквото виждаме в България. Правото на глас и неговата силата остават в ръцете на народа, който доверява мандат на доверие на управляващия. Личността на поста е избрана, за да се съобразява и ръководи от желанието на обществото.

Винаги е хубаво поглеждаме и към България и да си даваме сметка дали при нас има такива действащи лостове. Като теглим чертата ще видим, че българския народ и политическият елит имат тотално различни интереси. Елитът е финансово мотивиран да действа съобразно интересите си, докато народа като че ли е задрямал и е наблюдател, а не субект на масрафа, които сам плаща.

А как можем да се разбудим?

С.Д.: Като общуваме. Хубавото днес е, че имаме толкова възможности за комуникация, но и толкова много опасности да се предадем на инерцията. Има една група хора, която аз наричам с жаргонната дума “кибици”, това са тези, които само like-ват / hate-ват. Тези, които “дават палец” на тази или онази кауза, на някой проект или идея. Това не води до нищо. Да, можем да си сверим часовника по този начин, но това не е гражданска активност.

Активност е да имаш идея и послание и да го предадеш успешно. Смисълът е нашето мнение да стигне до властите, тяхно задължение е да се съобразяват. Ако нещо не ни харесва бутонът във фейсбук няма да го промени, но посланието до властите – може. Ако виждате, че т.нар. Държава не изпълнява своите функции, то пратете посланието си и дайте личен пример. Нашият проект за чистотата на въздуха AirBG.info започна точно така, провокиран от оглушителното мълчание, за това колко мръсен въздух дишаме. Това мълчание бе прекъснато благодарение на 680 участници, които дадоха пример, произведоха акуратни данни за чистотата на въздуха и успешно провокираха дебат. Година и половина по-късно няма община, която да не признава значението на този проблем. Така е и с Министерството на околната среда и водите.

На 24-ти май виждате ли “светлите бъднини”, завещани от братята Кирил и Методи?

С.Д.: Не може да не съотнесем “светлите бъднини” към това къде сме днес. Въпреки декларираните европейски ценности, които трябва да следваме по убеждение и от сърце, ние се отдалечаваме от тях. България изгуби пътя си  след деня, в който получихме дата за присъединяване към ЕС, нямаме национална кауза. Тя би могла да бъде образованието. То е задължително ако искаме да имаме бъдеще, особено ако искаме да бъдем част от активно гражданско общество.  

Ако поставим нещата в спектъра на крайностите от будни и заспали нации, ние просто трябва да изберем от кои искаме да бъдем и кой е по-красивият живот, тъй като се живее само веднъж.

Няма коментари