Чарът на Велико Търново – малки улички изцяло в стъпала

Улички, които са широки малко повече от метър, а дължината им не е повече от двайсетина, са една от малко, както и такива изцяло от стъпала са сред малко познатите забележителности на Велико Търново, разказва за Civi бившият заместник кмет на града Иван Панайотов.

Част от тях са встрани от основните туристически маршрути, а за съществуването им не знаят даже най-опитните екскурзоводи. У нас, и вероятно в повечето европейски държави, няма толкова малки и тесни улички, а популяризирането им би било много добра атракция. За жалост обаче имената им отдавна не говорят нищо на никой, независимо от факта, че личностите, на които са кръстени са видни благодетели на града и строители на съвременна България.

“Имахме концепция за специален пътеводител и туристически маршрути, посветени само на чаровните малки улички. Много са интересни и на тях сякаш времето е спряло и запечатало характерна визия от десетки години назад“, коментира бившият  зам.- кмет. Панайотов е от стар търновски род и вече един от малцината, които са запознати детайлно с историята на града, а личната му колекция от старинни фотоси и пощенски картички е една от най-богатите у нас.

Улица „Пролет“  е широка само метър !

Друга особено колоритна местна уличка е „Пролет“. Широка е около метър и дълга малко повече от двайсетина.Тя е една от пресечките на ул. „Генерал Гурко“. „Често идвам тук, защото имам няколко приятели. Повече от 50 г. тук живеят едни и същи хора, никой не помни да е ставала кражба, защото е толкова тясно и има само един изход, а ако някой злосторник припари моментално  ще бъде забелязан“, разказва Иван Панайотов.

Отсечката никога не е била почиствана или ремонтирана, на нея няма съдове за смет или осветление. Обитателите просто метат пред входовете си и така с дружни усилия винаги е чисто. Самите те поправят плочите от калдъръма, които стоят от турско време. Не искат никой да им прави подобрения, за да не унищожи чара и автентиката на тази прекрасна уличка.

Улица във Велико Търново

Бившият заместник кмет на Велико Търново Иван Панайотов показва една от уличките в града, която е широка едва метър.

Улица от стъпала !

Велико Търново  може да се похвали и с малка уличка, която  не е равна и няма тротоари, а е единствено в ….стъпала. Едва ли у нас има друга подобна, но и за нея малцина подозират. Става дума за дългата не повече от трийсетина метра ул. „Братя Белчеви“. Отсечката е съставена от две части само стълбища. Започва източно от  факултет „Изобразително изкуство“ и се изкачва до ул. „Зеленка“. Стефан и Панайот Белчеви са родени в старата столица в многолюдното семейство на неграмотни еснафи, които правят всичко възможно да дадат на синовете си добро образование при най – известния учител тогава – самият Петко Славейков. Завещават целия си капитал да се внесе на съхранение в Българска народна банка във фонд на име “Мариола и Стефан Белчеви”. Когато сумата достигне 200 000 лв. златни, Стефан Белчев желае 100 000 лв. от тях да се употребят за построяването на едно първоначално общинско училище във Велико Търново, което да носи името “Мариола и Стефан Белчеви”. Паралелно на стъпаловидната уличка пък се намира ул. „Панайот Ангелов“. Тя няма изход, а само вход и е с „внушителната“ дължина  от 50 метра. Наречена е също на известен дарител – полковник, който оставя 150 хил.златни лева на община Велико Търново.

Най-късата уличка e кръстена на подпоручик

Според него безспорно най-късата улица във Велико Търново безспорно е ул. „Подпоручик Александър Панайотов“. Разположена е западно от централния пазар, а до преди десетина години е била безименна. Дълга е не повече от двайсетина метра и независимо, че на нея има няколко къщи, входовете им не се водят на нея, тъй като липсата на име в миналото е възпрепятствала администрирането на обектите. Именувана е по предложение на местната структура на ВМРО. „Много дълго време е нямала име, но накрая й поставиха , както и паметна плоча на Александър Панайотов, но малцина знаят кой е той. Направих си труда и проверих и се оказа, че е знакова фигура- роден във Велико Търново, подофицер от Българската армия, пряко свързан с борбите за независимост на Македония. Бил е и войвода, а през 1903-та година  при сражение с турците се прикрива в тръстики, които са подпалени от всички страни и той загива“, разказва още Иван Панайотов.

Няма коментари